25/10/2026
15 години разлика …
Може би и друг път съм споделял с вас, но
ако и днес трябва да си призная, малко ми липсва онзи буркан от едно време. Ленения плат за капачките, канапчето, ножицата, и аз, седнал да изрязвам кръгчета, да обличам капачки и да връзвам панделки, които невинаги ставаха точно както си ги представях. Всъщност, цялото ми семейство беше заето да реже и връзва вързопки. Благодаря ви!
Но пък имаха чар. Нали? 😊
…
После всички започнаха да връзват канапчета. 😁
Не че някой ги връзваше по-добре от мен, разбира се /Скромността винаги е била сред най-силните ми качества/ 🤭 Ааа, да - отгоре слагахме печат с мастило за плат. Лудница 😊
Та…
Минаха години.
Смених етикетите, бурканите, идеите. Променях детайли, понякога по няколко пъти, докато намерих онова, което ми прилича. На GHoney де.
И там някъде по пътя лененият плат си отиде. Канапчето също.
Днес GHoney е по-стилен, по-изчистен, по-уверен… Може би малко по-пораснал.
И много харесвам това, в което се превърна.
Но като погледна първата снимка, мъничко ми домъчнява. Не толкова за плата и канапчето, а за онова време, в което всичко се случваше за първи път. В което всяко бурканче минаваше през ръцете ми не само за да бъде напълнено, а и за да бъде облечено. Имах време да му вържа и панделка, представяте ли си?!
Решил съм да сваля оборотите и да се върна назад, приятели! Ако е живот и здраве, разбира се.
Имах си на пчелина газово котлонче, джезве… кипвах си кафе, пиех си, събирахме се с други хора, обядвахме, бърборихме си…
Не знам дали някога ще върна онази премяна на буркана. Може би някои неща са красиви точно защото са останали там, където им е мястото… в началото на историята. А може би някой ден пак ще извадя ножицата…
Петнадесет години, два буркана, и един и същ мед. И едно канапче…
едно канапче, което още ме дърпа назад.
А преди канапчето имаше и трети буркан, знаете ли? Ще намеря някъде снимки и ще ви споделя и него. Божеее …
Има ли сред вас някой днес, който може да сподели в коментар снимка с по-старите буркани на G? Или спомен. Спомняте ли си нещо от.. тогава?
От седмица съм в “ден за размисъл”.
Не мисля за онези идиоти от билбордовете. Мисля си за смисъла. И все по-често си задавам онзи въпрос - “И какво от това???” Задайте си го и вие. По-често си го задавайте даже. И ако не можете да си отговорите, спрете. Или променете.
“Какво от това?” ми е добър помощник.
Бъдете здрави!